ЕДНОДНЕВНИ МАРШРУТИ

Велико Търново

ХАРАКТЕРНИ ПРИРОДНИ И ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

http://www.veliko-tarnovo.net

Арбанаси

ХАРАКТЕРНИ ПРИРОДНИ И ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Старинното селище Арбанаси се намира на високо плато с изглед към хълмовете Царевец и Трапезица, на 4 км. от Велико Търново. То се отличава със своите монументални къщи и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис създадени през XVI-XVII в. Именно тези уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство са причината Арбанаси да е много посещавано не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници.С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за "историческо селище" от национално значение.
Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари.
    
Наред с арбанашките къщи и чешми особен интерес представляват седемте арбанашки църкви, едни от най-забележителните паметници на българското изкуство през. периода XIV-XVIII в. Това са „Рождество Христово", „Св. архангели Михаил и Гавриил", „Св. Димитър", „Св. Атанас", „Св. Георги", „Св. Богородица" и „Св. Никола". Последните две по-късно са превърнати в манастири. Всички църкви са стенописвани. Стенописите разкриват развитието на живописта в един преходен период към изкуството на българското Възраждане и неговата връзка със столицата на Втората българска държава - Търновград.

За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на XVIII в. в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня.
        Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.

http://www.arbanassibg.com

Лясковски манастир Св. Св. Петър и Павел

(наричан още Петропавловски манастир)
Местност, отстояние и посока от населено място: разположен е върху Арбанашкото плато от Търновските височини на Средния Предбалкан, на 2,5 км югозападно от Лясковец и на около 4 км югоизточно от с. Арбанаси.
Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІІ в., разрушен е при турското нашествие, а през ХVІІ в. (1662 г.) е възобновен. Манастирът претърпява големи разрушения по време на земетресението от 1913 г. (съборена е и черквата от 1662 г.), като по-късно е възобновен. Понастоящем е постоянно действащ.
Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Манастирът е средище на националноосвободителните борби – през 1700 г. тук се организира Търновското въстание, през 1856 г. е сборен пункт на четата на капитан Дядо Никола (Дядониколовото въстание), а през 1862 г. е център на Търновското въстание на Хаджи Ставри (Хаджиставревата буна). Манастирът е сигурно убежище на отец Матей Преображенски, Христо Иванов – Големия, Бачо Киро и Васил Левски.
От 1874 г. до 1886 г. в манастира действа първото богословско училище в България, създадено от Търновския митрополит Иларион Макариополски и Недю Жеков. По време на Стамболовия режим, през 1893 г., тук по политически причини за шест месеца е бил заточен Търновският митрополит Климент (Васил Друмев), прехвърлен впоследствие в Гложенския манастир. През ХVІІІ в.
Лясковският манастир поддържа връзка с руски манастири.
Обявен е за паметник на културата.
 

Дряновски манастир

Историческият Дряновски манастир Св. Архангел Михаил е разположен на около 4 км. от гр. Дряново сред живописното ждрело на Дряновската река, където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени.

История и обща информация

Смята се че в първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм.

Обновяването на манастира започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм. Постепенно към края на столетието Дряновския манастир се превръща в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в търновския регион.

Дряновските монаси активно са участвали в революционните борби за освобождение от турско иго. В манастира се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В битката с турската войска оцеляла само малка част от отряда, а манастира отново бива опожарен, като сравнително непокътната остава единствено църквата. Последното засега основно възстановяване е извършено скоро след Освобождението. Построени са ново крило към комплекса и паметник-музей. През 1925-та г. е издигната и камбанарията.

До манастира се стига лесно кола по главния път от Велико Търново за Габрово. На около 2 км. след гр. Дряново се намира кратката отбивка за манастира.

Телефони за връзка: 0676/2389; 062/25670; 0887/546331 

http://dryanovomonastery.hit.bg

Пещера "Бачо Киро" - Дряновски манастир

ЕДИН ОТ БИСЕРИТЕ НА ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО НА БЪЛГАРИЯ

Преображенски манастир "Преображение Господне"
Преображенският манастир "Преображение Господне" отстои на 6 км от Велико Търново. До него се стига по асфалтов път. Руините на стария средновековен манастир се намират на около 0,5 км в гората, Според преданието той е основан от втората жена на Иван Александър - Теодора Сара с помощта на нейния царстващ син Иван Шишман през 70-те години на XIV в. Затова го наричат още Сарин манастир или Шишманов манастир. Разрушаван няколко пъти, той остава в забвение през вековете на османското иго.
По инициатива на високо интелигентния монах отец Зотик Рилски, със средства, събирани от населението на целия Търновски край, през 1825 г. започва изграждането на манастира в сегашния му вид. Първоначално е издигната Зотиковата жилищна килийна сграда, а десет години по-късно е завършен от майстор Димитър Софиялията подземният параклис "Св. Апостол Андрей". Иконостасът е дело на тревненски майстор, а иконите са изписани от талантливата ръка на бележития зограф Папа Витан Млади, един от най-ярките представители на тревненската живописна школа.
В сегашния си вид главната църква "Преобажение Господне" датира от 1835 г. Започната от майстор Димитър Софиялията, заловен и обесен като участник във Велчовата завера, тя е завършена през 1837 г. от майстор Колю Фичето който построява до 1863 г. цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.).
Голямата църква е триконална, едноапсидна, еднокуполна, с оригинална външност, притежаваща стилните особености на атонските манастирски храмове. Стенописите са дело на бележития представител на самоковската живописна школа. Захарий Зограф, който работи по договор със специална клауза - "да му се дава храна според неговий деликатний стомах", т.е. да му се готви месо, тъй като уставът на манастира забранява консумирането му от монасите, послушниците, прислугата и временно пребиваващите работници и гости. От 1849 до 1851 г. майсторът изписва цялата църква и иконите. На западната стена на женското отделение наред със славянските просветители Кирил и Методий Захарий Зограф си рисува автопортрет с четка в ръка в процес на работа. Храмовата икона "Преображение Господне" е с негов автограф. Твърде интересна от етнографско гледище е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора. Грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот. И тук изобилстват етнографски елементи.
Група майстори резбари през 1838 г. създават великолепен иконостас, който е един от шедьоврите на тревненската резбарска школа. В малката църква "Благовещение"иконостасът е дело на тревненски резбари. Иконите са изработени през 1864 г. от първия академично школуван български живописец Станислав Доспевски, братов син на Захарий Зограф. Шедьовър на бележития майстор е иконата "Св. апостол Андрей" и Храмовата икона "Благовещение". В манастира има още две църкви.
В голямата манастирска библиотека се съхраняват ценни старопечатни книги, исторически документи и др.
В Преображенския манастир са живели и работили бележити родолюбци, като първият игумен отец Зотик и майстор Димитър Радев Софиялията - главен воевода на четата, защитавала Дряновския манастир през Априлското въстание, отец Матей Преображенски (Миткалото) - Революционер, съратник на Левски, просветител енциклопедист. Много пъти тук намират подслон и топла постеля Васил Левски, Филип Тотю, Ангел Кънчев, Георги Измирлиев и др.


Валентин Христов

Патриаршески манастир Св. Троица

Патриаршеският манастир "Св. Троица" се намира на около 6 км северно от Велико Търново, срещу Преображенския манастир, на стръмна тераса в гориста местност над брега на р. Янтра, над гористи склонове се издигат белите скали на живописния Дервенски (Змеевски) пролом. Обителта "Света гора" е сгушена под варовиковите скали. Предполага се, че е основан през 1070 г. Според други източници е основан от Патриалх Евтимий през 1375 г.
Асеньов манастир и Шишманов манастир са другите названия под които е известен. Възникнал по времето на цар Иван Александър и станал "Патриаршески" по името на патриарх Евтимий, който често пребивавал тук. Разсадник на българската книжнина и просвета, манастирът бил прочут далеч зад пределите на българското царство, най-вече във Влашко и Молдова. Търновската книжовна школа е свързана с манастира. През XVI-XVIII век той е под знака на влашките владетели. Последното му обновяване е през 1847 г., когато уста Колю Фичето изгражда манастирската църква, а Захари Стоянов я изографисва. Земетресението през 1913 г. до основи срива манастира, за да възкръсне отново четиринадесет години по-късно.
В манастира се спазват всички пости и може би затова в повечето случаи се готвят постни, но разнообразни ястия, рецептите на които са записани през петдесетте и началото на шестдесетте години.
В него пребивава и работи Теодосий Търновски, а патриарх Евтимий открива школа, известна под името "Търновско училище". След залеза на Калифарската Теодосиева школа тук се стичат ученици от цяла България, Влахия и Русия. В това прочуто за своето време книжовно средище получават образование известните писатели Григорий Цамблак и Константин Костенечки. След поробването на България те продължават дейността си в Сърбия, Румъния и Русия. До манастира се отива по път от Великотърновската гара Трапезица.

 

Никополис Ад Иструм

  
Никополис ад Иструм е основан в 102 г. от император Траян в чест на победата му над даките.
Останките от античния град се намират на 3 kм от село Никюп, западно от главния път E85 и 20 kм северно от старата българска столица Велико Търново. От началото на II в. до средата на IV в. Никополис ад Иструм е най-значителния градски център във вътрешността на областта Mизия между река Дунав и Стара планина.
Пострадал от първото и второто готско нашествие, градът е възстановяван oт византийците през V- VI в. заедно с други крепости на север от Стара планина.
Досега е изследвана само една трета част от територията, на която се е намирал античният град, разказва отговoрникa на обекта от Историческия музей във Велико Търново Статкo Статков.

Шумен
ХАРАКТЕРНИ ПРИРОДНИ И ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Територията около днешния град Шумен...да си я представим като мислено се върнем във времето на Първата Българска държава-Дунавска България.Столица е Плиска-разположена в естствено защитена местност.    Езически  вярвания и ритуали определят начина на живот. Равнината в южна посока преминава в хълмисти и платовидни образования,а още по-на юг е планината-една солидна бариера срещу вражески нахлувания.От височината на тези плата се разкрива широка панорама във всички посоки и там се разполагат укрепления и постове за наблюдение.Столетия протичат докато взаимоотношенията с велика Византия се стабилизират,навлиза миротворящото християнско учение,езическите капища по Мадарските скали се унищожяват,налага  се византийска архитектурна традиция,навлиза се в нов период и се слага ново начало ,с нова столица -В.Преслав...разположена в същия регион,но още по-близо до центъра на влияние -Константинопол.Днес остатъците от онази епоха пазят вкуса на историята и ни приканват да я носим в себе си.
            Лесопарк “Кьошкове”. Разположен в лесопарк “Букака” - западно от Шумен, той е място за приятен отдих. Отстои на 2.5 км от центъра на града. До парка се стига пеш или с автотранспорт.
            Шуменската крепост. Датира от ХII - ХI в. пр. н. е. Крепостта е имала важна роля за България по времето на Цар Симеон Велики и Цар Иван Шишман. Намира се на Шуменското плато, на 3 км от центъра на града. До крепостта се стига пеш или с автотранспорт.
           Скалните монастири. В района на Шуменско плато днес намираме останките от една забележителна епоха(ХІІ-ХІVвек),в която процветява учението за вътрешния духовен живот при християните,наречено “исихазъм”.Тази възвишена духовна практика се е извършвала изключително от монаси,които са търсели дълбоко уединение в недостъпни места ,лишени от всякакво телесно удобство с единствена цел-достигането на християнско съвършенство

 

В шуменско плато са открити десетки пещерни образования пресичащи сърцевината на платото ,с изходи в различни посоки.Най-голямата пещера-“Бисерна” около 3 км.дълга.Средновековни скални манастири,разположени на недостъпни места;парка “Кьошковете” е разположен в подножието на платото-зоокът,заведения и удобни за разходка алеи, чешми ,горска прохлада ,всичко това както и близостта до градската част правят мястото привлекателно,особено през почивните дни.
            Комплекс “Създатели на българската държава”. Към него води широко стълбище с 1300 стъпала, започващо от центъра на града. Построен в епогея на социалистическото строителство, характерен представител на социалистическата архитектура,нещо повече-ярък неин екземпляр.Монументът се извисява над целия град, вечер добре осветен и видим през цялото време от денонощието.
            Национален историко-археологически резерват “Плиска”. Намира се на 23 км северно от Шумен. В него са запазени останките на крепостни съоръжения, дворцови комплекси , църква, болярски жилища. В резервата има музей, посветен на историята на първата българска столица през периода 680 г. - 893 г.
            Национален историко-археологически резерват “Велики Преслав”. Намира се на 20 км югозападно от Шумен. Велики Преслав - втората българска столица от 893 г.  до 972 г. е символ и синоним на Златния Десети Симеонов век. Запазени са останките от крепостни стени, Симеоновия дворец, Златната църква и други.
http://www.museum-preslav.org

            Национален историко-археологически резерват “Мадара”. Намира се 17 км североизточно от Шумен. Районът е бил обитаван още през късния палеолит. Тук са си дали среща 7 исторически епохи. Най-голямата забележителност на резервата е изсеченият на 23 м височина върху скален масив Мадарски конник - паметник на старобългарската каменна пластика, поставен под закрилата на ЮНЕСКО.
 
Мадарски конник-култово средище с езически произход; архитертурните пластове разкриват влиянието на Християнската цивилизация- и днес може да се наблюдава при руините застроена източно ориентирана християнска църква върху основите на езическо капище. Мадарския конник е част от Националният историко-археологически резерват Мадара. Бил е свързан със създадения от хан Омуртаг, на терасата под скалите, голям култов комплекс, включващ: езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера наречена “Пещерата на нимфите”, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата за открити праисторическите култови фигурки и оброчни плочки, посветени на: Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други

Габрово – Боженци – Етъра
Град Габрово се намира в Северна Бьлгария, на 220 км североизточно от София. Градът наброява 80 000 жители. Разположен е в северните разклонения на Средна Стара планина, на двата бряга на река Янтра и има надморска височина 392 метра.
В Габрово се намира уникалният Дом на хумора и сатирата - своеобразен "Лувър на смеха". В него са показани разнообразни художествени и етнографски експозиции, колекции от обредни и карнавални маски и аксесоари на африкански племена. По време на фестивалите на хумора и сатирата той е посрещал хиляди творци с международна известност от над 150 страни. Във фестивалните дни се организират: международен фестивал на комедийния филм, фестивал-преглед на комедията в театъра, международно биенале на карикатурата, международен конкурс на сатирично-литературното произведение, симпозиуми и конкурси.
В близост до града се намира архитектурно-историческият резерват "Боженци". Той е селище с 600-годишна история. Разположен е в китна котловина с автентични къщи, различни по вид и архитектурни решения в духа на Възраждането. Боженци предлага отлични възможности за индивидуален и семеен туризъм.
 

В непосредствена близост до града е и Узана - планинска местност, където се намира географският център на България. Тук има всички условия за летен и зимен туризъм - оборудвани ски-писти, условия за конен спорт, туризъм, алпинизъм и др.

Лято в Етъра

Най-колоритният кът на град Габрово е Архитектурно-етнографският комплекс "Етър" - неповторим музей под открито небе. Атмосферата на българското Възраждане тук е пресъздадена от множество старинни работилници за традиционни народни занаяти. Всички дейности се извършват ръчно. Механизмите се задвижват единствено с помощта на водата. Комплексът разполага с хотел, ресторанти, механи и други заведения в национален стил. Предпочитат го много туристи от страната и чужбина.

"Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай"
Георги С. Раковски
   ЕМО "Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен ва 8 км. южно от гр. Габрово. Идеята за създаването на Етъра преднадлежи на Лазар Донков " В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност.
Музеят заема площ от 7 ха и в него са разположени 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище.
ЕМО "Етър" работи целогодишно без почивен ден.
През летния сезон от 1 май до 30 септември музеят работи от 8.30 ч. до 18.00 ч.
През зимния сезон от 9.00 ч. до 16.30 ч.
Телефони за контакти и заявки: (066) 801 836;     (066) 801 839;    (066) 801 831 (110)

ЖЕРАВНА

Архитектурно-етнографски резерват

Жеравна е китно селце, разположено в малка котловина в източната част на Стара планина. Намира се на 14 км южно от Котел. Селището се появява през XII-XIV век. През XVIII век се превръща в занаятчийски и културен център. Днес Жеравна е известен архитектурен резерват. Селото е запазило автентичния си възрожденски облик – тесни калдъръмени улички и едноетажни или двуетажни дървени къщи, заобиколени от каменни стени. Някои от къщите са на повече от 300 години.
Йордан Йовков, един от най-значимите български писатели е роден в Жеравна през 1880 г. Родната къща на великия писател се намира на площад "Голямото бърдо". Тя е едноетажна къща, заобиколена от каменни стени. В двора, изпълнен със зеленина се издига паметника на писателя, седнал на малък стол, вглъбен в своя вълшебен свят. Интериорът в къщата е запазен и се усеща автентичната атмосферата на миналото. Тук е уредена експозиция на документи и ръкописи на Йовков.

ПРИРОДЕН ПАРК "СИНИТЕ КАМЪНИ"

Хижа "Карандила"

Местността Карандила е разположена в североизточната част на Сливен, сред вековни гори. Тук е Национален парк “Сините камъни”, където има много интересни естествени скални образувания. На запад, север и изток паркът е ограден от просторни гори, а на юг граничи с областния център гр. Сливен. Релефът е разнообразен, стръмен и силно разчленен. Северните склонове са стръмни, мъчнопроходими, обрасли с букови гори, а тези с южна компонента - прорязани от долове и оврази, урвести, без растителност. Природен парк "Сините камъни" е известен с чистия въздух, специфичния горски климат, с разнообразните ландшафти. В пределите на Природния парк "Сините камъни" може да се открие изключително биоразнообразие.
До хижа Карандила може да се стигне с лифт (20 минути) и още 30 минути пеша или 32 км по асфалтов път от града.

Хотнишки водопад

Разположен само на 15 км. от старопрестолния Търновград, Хотнишкият водопад ще ви покаже едно от невероятните сътворения на природата.
След като минете по малко дървено мостче ще се озовете на една обширна поляна, която ще ви открие невероятната гледка към водопада. Хотнишкият водопад е едно от малкото неща, на които човешкото око наистина може да се порадва. Ако посетите този водопад със сигурност няма да оспорите красотата на българските природни феномени.
Хотнишкият водопад не е един от големите водопади на България, но е предизвикателство за търсачите на силни усещания и за всички търсещи тихи и красиви места за почивка. Наслаждавайки се на красотата му, тук вие можете да избягате от летните горещини и да си направите пикник.

Забележителности в гр. Елена

Градът и до днес е съхранил своя старинен възрожденски вид. Запазени са около 130 сгради от онова време, групирани основно в няколко ансамбъла. По-известни са: Даскалоливницата (първото българско педагогическо училище) от 1843 г., в която се помещава “Музей на град Елена”. Музей на Възраждането и националноосвободителните борби. Часовниковата кула от 1812 г., която и сега отброява всеки кръгъл час. Музей “Иларион Макариополски” в родната му къща (самата тя ценен архитектурен паметник от 1710-1715 г.). Попниколовата къща от 1830 г. е може би най-красивата възрожденска постройка в града - почти изцяло от дърво. Петте Разсуканови къщи от края на XVIII и началото на XIX век. Двете стари църкви - “Св. Никола” (от 1804 г.) и “Успение Богородично” (от 1837 г.) са дело на дюлгери от село Болерци и се отличават с богатите дърворезби от тревненската школа, като втората респектира с големите си размери. Намират се една до друга. В родната къща на писателя Петко Ю. Тодоров е Художествената галерия, притежаваща ценна сбирка от икони и съвременни творби. Петте Хаджидимитрови къщи, Порязовата къща. Особен чар и романтика има и в ансамбъла от къщи по улиците “Ст. Петков”, “Ст. Йовчев”, “Хаджи Сергий”.

Къпиновски манастир

Точната дата на съграждане на манастира не е известна, но надпис върху апсидата на манастирската църква съобщава, че още през 1272г. на това място е бил издигнат храм, наименован “Св.Троица”. Според някои легенди основаването на манастира се приписва на цар Иван Асен II. През периода на Второто българско царство “Св. Никола” е представлявал важен религиозен център. С падането на Търново под турска власт манастирът е опожарен и едва в края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.
Последната реконструкция на манастира датира от началото на 19в. През 1835г. е изградена днешната манастирска църква, а през 1864г. двама братя патриоти от град Елена, Хаджи Теодоси и Хаджи Кесарий Хорозови, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради за игумените. Манастирът играе важна роля през Възраждането като през 1830г. в него е създадена книжовна школа, а през 1860 г. помага за организирането на въстанието на Хаджи Ставри. Манастирът играе активна роля и при подготовката на Априлското въстание.
Масивни дървени порти и стръмни стъпала от камък извеждат в манастирския двор, в средата на който се издига манастирската церква. В нея се съхранява богата колекция от икони, сред които икона на Св.Богородица, най-вероятно рисувана от Папа Витан и иконографски творби от близкия Плаковски манастир.

Килифаревски манастир

Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща Светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучават 460 ученика, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски.

Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени, а монашеските сгради са се намирали във вътрешното им лице. В средата на двора внушително се е издигала неколкоетажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаимбоазкия проход. Това не е попречило малко след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост да бъде разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Векове след това, през 1718 г., манастирът е възстановен отново на днешното си място. В края на 18-ти в. отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие - възобновяван.

След дългогодишно настояване пред турските власти и събиране на средства, през 1840-та г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на днешната еднокорабна, еднокуполна църква “Св. Димитър”. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842 г., а вътрешната украса е направена година след това. Иконостасът представлява позлатена, художествено изработена творба, дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна. Впечатляват и иконите, създадени от тревненските зографи Досю Коев, Симеон Симеонов, Йонко Попвитанов.

Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, по-старата от които датира от 1849-та г. Манастирът е обявен за паметник на културата.